Медиите за нас
ЕКАТЕРИНА БОНЧЕВА: ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА ВИНАГИ Е БИЛА ВЪЗПРИЕМАНА КАТО ЗАПЛАХА
portal kultura
Ще кажа няколко думи за формите на репресия по отношение на българската интелигенция. Тя винаги е била възприемана като потенциално критична и различномислеща, особено в първите години на комунистическия режим. Интересно е да се проследи как е наричана българската интелигенция – става дума за художници, архитекти, инженери, юристи, писатели, музиканти и т.н. – в документите на Държавна сигурност. В първите години след деветосептемврийския преврат в тези документи се използва понятието бивши хора. Има много архивни единици в нашия архив, в които се говори за бивши хора, това е официално понятие от речника на ДС. Интелигенцията е наричана още вражеска или буржоазна. Още от самото начало се е смятало, че трябва да има едно централизирано звено, което да наблюдава и управлява интелигенцията, или да я обслужва, какъвто е бил терминът първоначално. Затова в документите пише: “Обслужван е еди-кой си институт или еди-кои художници”.
В началото репресиите са както от морален, така и от физически характер. След VI състав на Народния съд репресиите продължават – затваряне в ТВО, изселване, преследване, но е имало и някои унизителни неща, които на пръв поглед може би не звучат като репресия. Има един интересен документ от 1945 г., в който се казва, че Златю Бояджиев може да рисува в пределите на страната и по крайбрежието, без да засяга обаче обекти, които са от важен стопански характер, като навсякъде, където рисува, той трябва да посещава милиционерските управления и те да разписват този документ. На пръв поглед никой не му забранява да рисува, но му се поставят тези унизителни условия.
През целия период от 1944 г. до 1989 г. е имало опити за създаване, овладяване и превъзпитаване на българската интелигенция. За ДС е било особено важно количественото изражение на българската интелигенция – колко души, колко бройки е тя. Има един интересен документ от 1957 г., в който се казва, че трябва да се превъзпита интелигенцията, че тя не трябва да е вражеска, че трябва да се създаде нова социалистическа интелигенция. В този документ се казва още, че интелигенцията през 1957 г. наброява 68 775 души. Там тя е разделена на два сектора: от една страна, лекари, юристи и пр., а от друга – хората на изкуството, които наброяват 15 216 души. Вражеският контингент сред цялата тази интелигенция е 8,4% или 5 330 души. Не знам как си ги изчислили, но това влиза в официалните документи. Дотогава няма централизирано звено и интелигенцията се наблюдава от Първи отдел.
През 1967 г. настъпва преломен момент, тъй като в Съветския съюз е създаден Пети отдел, който трябва да наблюдава т. нар. инакомислещи, тоест всички, които не са съгласни с режима. В резултат на това малко по-късно в България се създава Шесто управление, което трябва да наблюдава интелигенцията. Тук вече не се говори за бивши хора, а за борба с идеологическата диверсия. Интелигенцията се разделя на художествено-творческа, научно-техническа и здравна интелигенция. Това, което прави впечатление във всички документи на бившата ДС, особено през първите години, е изключителната неграмотност на хората, които ги създават.
През 60-те и 70-те години започват малко по-отворени контакти между хората на умствения труд или българската интелигенция и хора, които идват от чужбина. Това е периодът, в който ДС засилва наблюдението си върху културните институти. Всички, които идват тук по линията на някакви културни събития, се смятат за проводници на вражеска идеология. Започва подбор кой може да пътува в чужбина, следят се срещите, наблюдават се всички конгреси на СБП… Започва по-усилено вербуване на агенти.
Интересен е един документ от 1971 г., в който се твърди, че все още няма централизиран орган, който да решава тези въпроси. Тоест Шесто не е достатъчно и затова всички тези културни институти и събития вече се обслужват от Първо главно управление, от Шесто управление, от софийските и всички окръжни управления на МВР. Казва се, че трябва да се обърне внимание на по-перспективните дейци, за които има вероятност да бъдат командировани в чужбина. Провеждат се т. нар. профилактични или предварителни беседи с тези дейци, за да се види какви са настроенията, дали е възможно те да бъдат в услуга на ДС и политиката на партията. По това време се появява терминът обезпечаване. Научните и културните институти се обезпечават, няма структура, в която да няма агенти на ДС, които я обезпечават.
Ще цитирам документ, в който се казва, че 47 института – като се почне от СБЖ и се стигне до Есперантския съюз, – в които има 14 900 служители, са в полезрението на ДС и се обезпечават от седем оперативни работници. От тези 14 900 служители вражески контингент са между 600 и 800 души.
Извадила съм и един документ, който е свързан с художниците от 60-те години. В него се казва, че в Съюза на художниците има 279 души, сред тях няма нито един агент, обаче има 12 доверени лица. Т. нар. доверени лица никъде не са били регистрирани, те са били сътрудници, работили са за ДС, но не са били регистрирани и ние не знаем кои са те. Те са сред нас, но тъй като нямат регистрация, не могат да бъдат обявени.
Интересно е, че през целия този период ДС се е помпала със самочувствието, че вече е овладяла процесите и че най-талантливите са на нейна страна. През 80-те години ДС започва да се затруднява с набирането на сътруднически апарат. Тогава вече се говори за овладяване на белите полета. Още през 1965 г. има едно постановление на Тодор Живков, според което за целите на ДС могат да бъдат вербувани и партийни членове. Това обаче не важи за представителите на интелигенцията. През 1984 г. това ограничение пада. Срещнах и още един термин – консултанти-агенти, това са хора от средите на интелигенция, които са вербувани за ДС и на които се заплаща съгласно тарифите за рецензиите в различните институти.
През целия този период ДС не регистрира организирани вражески групи сред интелигенцията, не регистрира и дисиденти, но регистрира вражески настроени хора и дисидентски настроения. Нейната цел е пълен монопол и забрана както на личната, така и на творческата свобода.
Линк към видеото:ТУК
Решения
>> Решение № 2-2434 от 25.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2432 от 18.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2431 от 11.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Ямбол
>> Решение № 2-2430 от 04.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Шумен
>> Решение № 2-2428 от 29.10.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Хасково
>> Решение № 2-2427 от 18.10.2024 г.- Кандидати за народни представители в 51-то Народно събрание
>> Решение № 2-2426 от 08.10.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Търговище