Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници)

  Книгата Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев е  опит за биография на един от големите български духовници от епохата на  ХХ век, създател на българската епархия в Америка. Написана e въз основа на неговото богато документално наследство, съхранявано в Централния държавен архив, Регионалните архиви във Варна, Стара Загора и Русе, както и въз основа на разработката срещу него на Държавна сигурност, съхранявана в архива на Комисията по досиетата. Авторът на книгата работи не за първи път в читалнята на Комисията с документи от Централизирания Архив, той е работил и по съставителството на няколко документални сборника от поредицата „ Из архивите на ДС”, издадени от Комисията.

   В книгата са публикувани и написаните от самия митрополит Андрей кратки спомени за неговите студентски години в Москва, както и откъси от неговите „Дневници“, писани в периода на неговото служение в Америка.  

  Биографията на Нюйоркския митрополит Андрей (1886-1972) излиза извън обичайните житейски траектории на една наситена с драматични събития епоха. Без да ги търси, той се отзовава в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. Без да е политик, той е признат от българската емиграция като един от нейните естествените обединителни центрове. Без да изменя на антикомунистическите си възгледи, след дълги перипетии той е признат от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка при завръщането му в България. Приживе делото му остава непризнато, но след неговата смърт паметта му като основател на Българската епархия в Америка е защитавана дори и от негови противници.

  Роден през 1886 г., Стоян Петков приема монашество под името Андрей, когато е 43 годишен. Само два месеца по-късно вече е Велички епископ и един от най-близките сътрудници на Варненския митрополит Симеон. Завършил богословие в Москва, където е свидетел на болшевишката революция, след завръщането си в България е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор. Изпратен е да ръководи българската епархия в Америка, а годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия и където взима участие в преговорите по вдигането на схизмата. Избран за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., до 1963 г. той си остава „самозванец“ за българската държава, която принуждава и Св. Синод на Българската  църква да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти той се връща в България като редовен член на Св. Синод на БПЦ. Почива през 1972 г., погребан е в  Търговище.

 Публикуваме главата от книгата, посветена на откриването на разработката срещу митрополит Андрей от Държавна сигурност, озаглавена „Змия”.