«Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци»

На 22 юни 2016 г. в Софийския университет бе представена книгата на Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“. Изданието е посветено на важен момент от интелектуалната история на страната и на Софийския университет в периода 1956-1989 г.

  Книгата се състои от два хронологично свързани тома. Първият е озаглавен „Властта в университета“, вторият - „Университетът във властта“. На базата на богат документален материал, на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви са представени едни от най-важните епизоди от интелектуалната история на страната по времето на социализма в периода 1956-1989 г.

  В предговора към книгата си професорът изказва своята благодарност към всички институции, които са му оказали незаменима помощ при осъществяване на проекта.„Най накрая искам с благодарност да отбележа отзивчивостта и съпричастността на колегите от Комисията по досиетата, благодарение на които изследването се облегна на необходимата документална основа”. Близо две години и половина екипът от изследователи проф. Знеполски, Петя Славова, Петя Василева, Лора Георгиева и Димитър Димов събира и обработва архивни документи от Централизирания архив на Комисията. Масивът от използваната информация възлиза на около 16 000 листа копирани архивни документи. Като пример могат да се посочат  следните дела  и теми: цялото разследване и делото срещу Георги Найденов / "Тексим", изследван е архива, свързан с паспортния режим и охраната на външните граници, отделно са прегледани много лични дела, както  и обобщаващи доклади за състоянието на "идеологическия фронт".

  Не случайно началното експозе "За характера и целите на тази книга " започва с мисълта на Марк Блок за прочита на документите.

„За да се осветли смисълът на даден документ, не е достатъчно

той да е четен, необходимо е и умение да бъде четен.

Един документ е един свидетел и като повечето свидетели

той говори само когато го питаш. Трудността се състои в това,

да формулираш въпросите”

                                                                                                        Марк Блок

    В центъра на историческия разказ са известните философи и историци Николай Генчев, Исак Паси, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Желю Желев, Иван Славов, Илчо Димитров и др. Документалният разказ засяга важните теми за отношението между власт и наука, съдбата на науката и на учените в тоталитарна среда, както и чисто човешката им съдба, формите на научна съпротива, Държавна сигурност в Университета, пораждането на научна общност, връзката на индивидуалния разказ със социалната история, проблема за научния авторитет и за властта на науката, за принудата и свободното действие в тоталитарната държава, дебата за тоталитаризма, за границите на реформаторското мислене, особеностите на българското дисидентство и много други.

  Целта на проекта е да изследва динамиката на отношенията между комунистическите режими и обществата в пет от страните на Източна Европа – България, Чехия, Унгария, ГДР и Полша – от 1956 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г. Чрез детайлни архивни и документални изследвания екипът на проекта се опитва да разбере по-задълбочено периода на “десталинизация”, периодът след разхлабването на класическия Сталинизъм и по какъв начин три десетилетия по-късно неочакваните демократични промени стават възможни.

Екипът на проекта, съставен от петима водещи учени с ръководител проф. Знеполски , се опитва чрез методите на съвременните социални и исторически науки да реабилитира ролята на индивидуалните актьори – артистичните или публичните фигури, обособилите се професионални групи, икономическите субекти – в трансформацията на бившите комунистически общества. Ако до момента доминира един ограничен национален подход към въпроса, то хипотезата на проекта е, че сравнителният анализ ще разкрие повече общи черти отколкото различия между страните, които попадат и последствие излизат от съветската доминация.

Екипът се надява проектът да подчертае нуждата от промени в учебните програми по-най-нова история като предложи на новите поколения една история на комунизма, която не е така оспорвана, несигурна и дезориентираща ги.

Откъс от книгата може да прочетете: Тук