Концлагерът „Белене” 1949-1987”- Островът, който уби свободният човек

     В началото на 2018 г. на книжния пазар излезе книгата на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене” 1949-1987”- Островът, който уби свободният човек. Авторът посвещава 10 години от живота си на това изследване.  Книгата е най-мащабното изследване, до сега, посветено на този комунистически концлагер в България, създаден по съветски образ. В събирането и систематизирането на материалите,  авторът използва всички достъпни средства за достоверна информация – от свидетелства на оцелелите жертви и потомците им, публикации, спомени, книги, документи от архивния фонд на Комисията, където са съхранени документите от този период на тъмното ни тоталитарно минало.  В периода 2009 г. – 2016 г. г-н Скочев, посещава читалнята на комисията  и изследва архивните фондове от Централизирания архив, като е прегледал  над 850  архивни единици. 924 страници, 1800 бележки и 10 години труд, това е равносметката за Борислав Скочев.

  В обръщението си към читателите на книгата, Дянко Марков, споделя:

   „Жестокостта в концлагера „Белене“, а това е моделът на всеки комунистически концлагер, е присъща на човешкото същество, на никое друго! Жестокостта в комунистическите институции за обезвреждане на враговете започва още с названието „ Трудово –възпитателни общежития“.

    За политическите концлагери на остров Персин  няма труд. Има каторжен гнет, до степен неволниците да загърбят човешкия си облик-ум, воля, чувства-освен жаждата за почивка, за сън и глад. Възпитание? Общежитие?  Гавра с понятията! Концлагерът „Белене“ не е институт  за престъпници, за да бъдат върнати на човешката общност. Не е институт за наказание.

   Разкривайки документално жестокостта, упражнявана в институциите на комунистическия гнет, авторът, без да внушава позиция, остава на читателите си сами да оценят, че тя не е човеку дадена от природата или от Бог. Че тя е рожба на друго, също единствено нему, на човека, присъщо „качество“ - омразата. Тя е която ражда жестокостта.

      Книгата на Борослав Скочев е съществен принос към историята на отминалата епоха на комунистическия гнет и на хората, които бяха обречени да го преживеят - отхвърляни, отричани, охулвани и клеветени, осъждани, убивани, които не доживяха  и/или не успяха да оставят свидетелства за преживяното. Тя противоречи на максимата, утвърдена от древността до наши дни : „Тежко на победения, чиято история пише победителят му!“ Възкресената памет за падналите в борбата срещу Злото непобедени и признанието за победените, но оцелели в таи борба, за да предадат щафетата на истината към бъдещето на Отечеството, утвърждават друг също завещан от древността девиз:

На непобедените  от победените, които ще победят!“

Предлагаме Ви откъс от книгата „Белене” 1949-1987”, предоставен ни от автора.