www.comdos.bg
Начало Контакти
Bg En

Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия for disclosing the documents and announcing affiliation of Bulgarian citizens to the State Security and intelligence services of the Bulgarian National Army

Комисията по досиетата ще бъде специален гост на годишното поклонение в памет на жертвите на лагера „Белене“;  Комисията провери 5 ПП;  Комисията излезе с Решения № 2-2290; № 2-2291; № 2-2292; № 2-2293; № 2-2294/ 22.05.2023 г. - ПП;  
  • > Нормативна основа
    • > Закони   |  
    • > Правилник   |  
    • > Вътрешни правила   |  
    • > Стратегически цели   |  
    • > Резолюция   |  
    • > Бюджет   |  
    • > Проектобюджет и средносрочна бюджетна прогноза в програмен формат   |  
      |  
  • > Структура и състав на Комисията   |  
  • > Доклади пред Народното събрание   |  
  • > Имате право   |  
  • > Защита на личните данни   |  
  • > Обслужване на граждани
    • > Приемна   |  
    • > Заявления   |  
    • > Читалня   |  
    • > Вътрешни правила   |  
      |  
  • > Проверени институции
    • > установена принадлежност   |  
    • > неустановена принадлежност   |  
      |  
  • > Описи и архивни документи
    • > Документи от МВР   |  
    • > Документи от ОД на МВР   |  
    • > Документи от НРС   |  
    • > Документи от Служба Военна информация   |  
    • > Документи от НСлС   |  
    • > Документи от НСО   |  
    • > Документи от Служба Сигурност-ВП и ВКР   |  
    • > Документи, предадени в Централизирания архив от граждани   |  
    • > Инструкция за оперативния отчет на ДС №I-20/20.01.78   |  
      |  
  • > Съдебни решения   |  
  • > Достъп до информация   |  
  • > Публични изяви   |  
  • > Документите проговарят   |  
  • > Нашите издания   |  
  • > Международно сътрудничество   |  
  • > Медиите за нас   |  
  • > Социологически барометър
    • > EXACTA 2017   |  
    • > НЦИОМ 2012 г.   |  
    • > НЦИОМ 2011 г.   |  
    • > НЦИОМ 2010 г.   |  
    • > НЦИОМ 2009 г.   |  
    • > НЦИОМ 2008 г.   |  
      |  
  • > Плащания в СЕБРА
    • > Плащания за 2022 г   |  
    • > Плащания за 2021 г.   |  
      |  
  • > Финансови отчети
    • > Отчети 2022   |  
    • > Отчети 2021   |  
      |  
  • > Профил на купувача
    • > Процедури по ЗОП   |  
    • > Събиране на оферти с обява или покана   |  
    • > Съобщения по чл.20 ал.4 от ЗОП   |  
      |  
  • > Конкурси и съобщения   |  
  • > Галерия   |  

Комисията по досиетата ще бъде специален гост на годишното поклонение в памет на жертвите на лагера „Белене“;

Комисията провери 5 ПП;

Комисията излезе с Решения № 2-2290; № 2-2291; № 2-2292; № 2-2293; № 2-2294/ 22.05.2023 г. - ПП;

Публични изяви

 Съобщете ни, ако имате проблем с тази страница.

Комисията представи документалния сборник „ДС и българската интелигенция”

  На 10 май 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски” се състоя премиерата на документалния сборник „ДС и българската интелигенция” от поредицата „Из архивите на ДС”. Доц. д-р Тодор Попнеделев, декан на ИФ на СУ, откри събитието, като подчерта, че българската интелигенция по времето на тоталитарния режим е била гледана отвисоко и подозрително, като се смятало, че това са все хора на които не може да се гласува доверие.

Сборникът бе представен от Екатерина Бончева, член на Комисията. В своето експозе г-жа Бончева направи анализ на отношението на ДС към българската интелигенция през годините. „Интелигенцията винаги е била потенциално критична към властта и има относително голямо влияние върху общественото мнение. Поради тази причина българските служби гледат на нея като обект на „идеологическа диверсия” на противника в лицето на западните разузнавания. Показателен е фактът, че за агентурно-оперативното й обезпечаване винаги е отговаряло самостоятелно звено от ДС и е обособена т.нар. отделна „линия” за работа по нея.” – сподели тя.

В документите на ДС до средата на 60-те години на ХХ век обектите, които са разработвани от средите на интелигенцията, са били наричани с различни обобщаващи термини: „интелигенция”, „буржоазна интелигенция” или „вражеска интелигенция”. Зад така използваната терминология са следени писатели, художници, артисти, музиканти, адвокати, инженери, архитекти, журналисти, лекари, учители и др. След обособяването на Шесто управление „за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната” терминологията се променя – „художествено-творческа”, „научна” или „научно-техническа”, „здравна” интелигенция.

„Имайки ясна представа за ролята на интелигенцията в обществото, комунистическата партия взема всестранни мерки за създаване на нова, безпределно предана и социалистическа интелигенция, както и за превъзпитаване и използване на старата буржоазна интелигенция” – заключи Екатерина Бончева.

Екатерина Бончева- член на Комисията, Георги Господинов- писател, Марко Цветков- старши експерт, проф. Знеполски-  "Институт за близкото минало" и Атанас Киряков - режисьор

Съставителят на сборника Марко Цветков, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите” от Комисията, сподели: „При прочита на документите на ДС, събрани в този том, правят впечатление няколко основни момента. След установяването на монопола на БКП върху интелектуалния труд и приобщаването на интелигенцията към каноните на политическия строй, интелигенцията, на първо място, е жертва на системата. Това се изразява по различни начини, посредством редица ограничения: 1/ на творческата свобода, посредством налагане на партийните предписания в изкуството и науката; 2/ на личната свобода чрез контролиран достъп извън пределите на страната; 3/ на правото на собствено мнение чрез постоянни рестрикции към инакомислещите.”

Другият основен момент в работата по българската интелигенция е приобщаването на нейни представители към апарата на ДС. От 60-те години започва усилена вербовка на хора от тези среди. Основно се търсят хора с висше образование, владеещи западни езици и имащи контакти в капиталистическите страни. В част от случаите сътрудничеството става доброволно, на „патриотична основа“. Но има и редица примери, в които хората са склонявани посредством събран „компроматериал“ за тях или за техни близки.

Писателят Георги Господинов, който бе специален гост на събитието, сподели своята гледна точка за отношението към интелигенцията по онова време през призмата на архивните документи. Той призова хората да споделят личните си истории, които да допълнят цялостната картина на комунистическите репресии.

На събитието присъстваха учени, писатели, общественици, режисьори, журналисти, граждани, представители на различни институции и неправителствени организации.

Отзиви по темата: ТУК

Blinking bulb
Списък
Проверени лица

Решения

>> Решение № 2-2294 от 22.05.2023 г. - ПП Българска евродесница

>> Решение № 2-2293 от 22.05.2023 г. - ПП Партия за демократичен прогрес и благоденствие /ПДПБ/

>> Решение № 2-2292 от 22.05.2023 г. - ПП Национален съюз Народна партия

>> Решение № 2-2291 от 22.05.2023 г. - ПП Движение за национално единство и социална справедливост

>> Решение № 2-2290 от 22.05.2023 г. - ПП Нова демокрация

>> Решение № 2-2287 от 16.05.2023 г. - ПП Възстановена македонска родолюбива организация /ВМРО/ Българско демократично движение /БДД/

>> Решение № 2-2286 от 16.05.2023 г. - ПП Либерален съюз Нов избор

>> Решение № 2-2285 от 16.05.2023 г. - ПП Нова социалдемократическа партия 1990

Архив Решения
 
  • > Карта на сайта   |  
  • > Нормативна основа   |  
  • > Структура и състав на Комисията   |  
  • > Доклади пред Народното събрание   |  
  • > Обслужване на граждани   |  
  • > Проверени институции   |  
  • > Описи и архивни документи   |  
  • > Публични изяви   |  
  • > Нашите издания   |  
  • > Международно сътрудничество   |  
  • > Социологически барометър   |  
  • > Профил на купувача   |  
  • > Галерия   |  
  • > Връзки   |  
  • > Историческа справка   |  
  • > Речник   |  
  • > Политика и декларация за достъпност   |  
27301563
72
7934
© 2010 COMDOS