Комисията представи документалния сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991“;

  На 6 ти ноември 2019 г. по покана на Висшето училище по сигурност и информация в гр. Пловдив,  Комисията представи документалния сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991“ пред академичната общност .

  Ректорът на висшето училище проф. Георги Манолов приветства всички гости в залата с добре дошли  и побърза да даде думата на Борис Михайлов, член на комисията.

  Той от своя страна изрази изключителното си задоволство, че точно тук, ще бъде представена тази тема, която е в изключително тясна връзка с философията на висшето учебно заведение.  Г-н Михайлов въведе аудиторията в основните задачи и дейности, които комисията изпълнява, спазвайки стриктно законовите разпоредби.  Той подчерта че, нейна основна цел е да систематизира архивите на бившите тайни служби на НР България от една страна, и от друга, обявяването на принадлежност на лицата участвали в тези структури съгласно буквата на закона, като подчерта, че законодателят през тези 12 години, разширява обсега на лицата, които подлежат на проверка. "Тази номенклатура не се изчерпва, тъй като не се изчерпват интересите на обществото към тази страница от българското минало, но това е една страница, която трябва да бъде открита, прочетена  и запомнена до край  от младото поколение, защото това е поколението, родено след промените  и то нямат тази памет, която има нашето поколение “- каза Борис Михайлов.

    В потвърждение на неговите думи бе прожектиран и филмът „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност“

   Красимир Кръстев, главен експерт от отдел „Изследване и публичност на архивите“ представи пред студентите документалния сборник „Държавна сигурност и опазван  ето на държавната тайна 1944-1991“ в своята презентация, той  каза: „Трябва да се отбележи, че няма държава или организация, независимо от историческия период на своето съществуване, която да няма тайни, които трябва да пази. От друга гледна точка, няма държава или организация, която да опази напълно своите тайни."

  Темата, за опазването на тайната или по-точно на държавната тайна в периода 1944-1991 г. в Народна република България, несъмнено поражда въпросът кой трябва да опазва секретната информация? Както подсказва заглавието на документалния сборник – отговорът е Държавна сигурност.

  Мнозинството от хората, когато чуят Държавна сигурност, често правят асоциация с репресия, изселвания, всяване на страх, като един вид инструмент за оказване на натиск. Други (значително по-малко), свързват тази институция с опазване на сигурността в държавата, опазване на някакви тайни.

  След превратната дата 9 септември 1944 г. новата отечественофронтовска власт, в която „първа цигулка” е БРП(к), която държи в ръцете си едни от най-важните министерства, като това на МВР.Тази нова власт е солидно подкрепена от наличието на окупационни войски и „съветници” от Съветския съюз. При тези и други фактори, които оказват влияние, Държавна сигурност започва да събира информация от всякакъв характер, типично по съветски модел. Така след като има събирана информация,следва да се опазва или в случая тази задача попада в сферата на Държавна сигурност като най-верен пазител на Народната власт в страната.

 Представянето завърши с дискусия на която част от представителите на академичната общност споделиха свои мнения и впечатления от процеса при работата си със студентите по тези теми от близкото ни минало.

Отзиви от събитието в медиите: БНТ- Пловдив, БНР -Пловдив;