1990 година. На 5 януари с решение на Министерския съвет се закрива Шесто управление на Държавна сигурност. Междувременно въпросът за архивите на бившата ДС вече е поставен на Кръглата маса. На 23 август Седмото велико народно събрание създава 7-членна комисия с председател депутата от БСП Георги Тамбуев, чиято задача е да огласи сътрудните на ДС в парламента.

1991 година. Дейността на комисията „Тамбуев” е прекратена след като на 23 април в серия от  публикации на в. „Факс” са обявени 33 имена на депутати,  сътрудничили на Шесто управление на ДС. Списъкът не е официален документ, но предизвиква скандал и блокира процеса за отваряне архивите на бившата ДС.

1992 година.Образувано е дело  за унищожаване архивите на ДС. О.з.генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС. На 13 декември същата година министър-председателят в оставка Филип Димитров издава заповед КВ 215, според която всеки депутат може срещу 100 лв. да получи документ от МВР с информация дали е сътрудничил на бившата ДС (с изключение на Първо и Шесто управление).

1993 година. 36-ото Народно събрание, по предложение на депутата от СДС Любомир Павлов, приема Решение №14, което гласи, че „не са държавна тайна сведенията за  методите, средствата, както и агентурната информация на ДС за периода до 13 октомври 1991 година.” Решението не е изпълнено до този момент.

1997 година. 38-ото Народно събрание приема първия Закон за достъп до документите на бившата ДС и РУ на ГЩ. Комисията, създадена на основата на този закон и председателствана от тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, огласява в Народното събрание имената на 23-ма политици и държавни служители, работили за бившата ДС. 14 от тях са депутати от тогавашния парламент. Законът няма лустрационен характер. С решение на Конституционния съд №10 обаче е отнета възможността да бъдат обявявани имената на лицата с принадлежност към ДС, за които са запазени само регистрационни документи - т. е. категорията на така наречените „картотекирани”.

2001 година. 38 народно събрание изменя и допълва Закона за достъп до документите на бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. В обхвата му се включват и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски. На мястото на комисията „Бонев” са създадени 2 комисии: 7 – членна постоянно действаща с председател Методи Андреев и втора, която не е постоянно действаща, с председател Георги Ананиев. Тя се свиква по искане на председателя на първата комисия и установява окончателно принадлежността на дадено лице към бившата ДС или РУ на ГЩ. На 30 май същата година Конституционният съд , сезиран от 54-ма депутати, се произнася, че законът не е противоконституционен, с изключение на един текст, който съответно  е отменен. Комисията „Андреев” излиза общо с 10 доклада, в които обявява принадлежност. По този закон са проверени молбите на 23 хиляди граждани, 44 хиляди кандидати за кметове и общински съветници и 1504 лица, кандидати за високи постове в държавата. Според този закон архивите остават във владението на специалните служби.

2002 година. На 24 април 39-ото Народно събрание приема Закона за защита на  класифицираната информация, с който се отменя Законът за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на комисията. КС отхвърля на 29 септември искането на 57 народни представители за обявяване на противоконституционен Закона за защита на класифицираната информация. Същия месец Върховният касационен съд осъжда ген. Атанас Семерджиев на 4 години и 6 месеца и ген. Нанка Серкеджиева на 2 години затвор за унищожаване на архива.

2006 година. 40-ото Народно събрание приема нов Закон за достъп до архивите на бившата ДС и РУ на ГЩ, според който документите на бившите тайни служби  минават във владение на 9-членна комисия с председател Евтим Костадинов.  Тя е избрана на 6 април 2007 г.