Международна конференция „ комунистическите тайни служби – митове и реалности”

     На 25 ноември 2015 г. в Дома на Европа се състоя международната конференция на тема „Комунистическите тайни служби – митове и реалности”. Форумът бе открит от председателя на Комисията Евтим Костадинов, който приветства гостите с добре дошли и запозна аудиторията с работата на Комисията през осемте години от нейното създаване.

    Приветствие към участниците и гостите поднесе г-жа Румяна Бъчварова, вицепремиер и министър на вътрешните работи, която оцени високо работата на Комисията по досиетата, посочвайки, че тя има важен смисъл за прозрачността и обективността у нас при разкриването на истината за тоталитарния комунистически период (1944-1989). „Работата на Комисията по досиетата и резултатите от нея имат изключително дълбок и важен за държавата смисъл. С обективния начин на представяне Комисията създаде стандарти на отношение към една изключително чувствителната тема. Мотото на конференцията е определено много точно – длъжни сме да разделим митовете от реалността, да бъдем наясно къде минава разграничителната линия, за да изграждаме модерни, отговарящи на съвременните изисквания, служби за сигурност” - заяви г- жа Бъчварова.

    Председателят на Комисията Евтим Костадинов награди с почетна Грамота и плакет журналиста Стойко Стоянов, главен редактор на аналитично-информационния електронен вестник Faktor.bg за неговия принос към дейността на Комисията по досиетата, издигане и утвърждаване на нейния авторитет и популяризиране на дейността й и резултатите от нея в страната и в чужбина.

    Модератор на конференцията бе Екатерина Бончева, член на Комисията. Чуждестранните лектори бяха представители от страните на Европейската мрежа – Йоахим Фьорстер – Германия, д-р Ондржей Крайняк – Словакия, д-р Кшищов Персак – Полша, д-р Мария Паласик – Унгария. От българска страна участници бяха – Мария Дерменджиева, д-р Райна Николова, Христо Христов, дфн Момчил Методиев, доц. д-р Пламен Дойнов и Марко Цветков.

     Първият панел - „Митове за комунистическите тайни служби” бе открит с доклад на журналистката Мария Дерменджиева – Портрет на кадровия офицер – истини и заблуди, който изследва ЛКД-та (личните кадрови дела) на офицери от ДС. Направен бе сравнителен анализ на поколенията, които са работили в това ведомство, като авторът стига до извода, че това е една затворена система от активни борци, техните деца и внуци, които работят в различните структури на ДС през годините.

    Йоахим Фьорстер, началник отдел „Използване архивите на ЩАЗИ” от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ (BSTU) – Германия, представи доклад на тема: „Статутът на преоценка на диктатурата на Германската единна социалистическа партия – 25 години след обединението на Германия". Повторната оценка – 25 години след обединението на Германия, може да се използва като преоценка на диктаторското минало. Процесът с досиетата продължава. През 90-те години чрез документите германците са получили възможността да се изправят пред своето минало. Това е акт на освобождаване и начин за прекъсване на влиянието на ЩАЗИ. Два милиона лица са получили достъп до документите на ЩАЗИ. „Заявените дела между 1990-2015 г. са доказателство за приетите стъпки. Делата са интересни, но присъдите разочароващи” – сподели Йоахим Фьорстер.

      Доц. д-р Райна Николова НБУ направи презентация на тема: Разказът за комунистическия режим през българските медии – един анализ на медийното отразяване на този процес, оценка на миналото и доколко то е представено адекватно в радио-телевизионния ефир.

      Ние простихме, но не забравихме – доклад на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите в Института за национална памет, Словакия. Той направи анализ на дейността на техния институт и отражението й в обществото. „Изглежда, че само разкриване на архивите на бившите служби за сигурност или научното изследване на престъпленията на бившия политически режим не е достатъчно. Ето защо ние трябва да образоваме и да просветим нашето идващо младо поколение. Не случайно основателят на нашия институт г-н Ян Лангош използва в предложения закон за Института за национална памет това изречение: „Онзи, който не знае миналото си е осъден да го повтори" – каза в заключение д-р Крайняк.

     Вторият панел започна с презентацията на журналиста Христо Христов – Сътрудниците на ДС и разузнавателните служби в България – къде са те? „Анализът на съдържанието на решенията на Комисията ни дава възможност да си съставим една по-широка и по-ясна картина за разположението на агентурния апарат и щатния състав на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА след 10 ноември 1989 г. – в годините на прехода към демокрация.” – разказа разследващият журналист.

   Д-р Кщищов Персак, директор на кабинета на председателя на Института за национална памет в Полша – представи доклада си Кутията на Пандора. Какво е въздействието от отварянето на архивите на комунистическите служби за сигурност над обществото. „Решението за отваряне на досиетата беше забавено доста години след комунизма и бе несполучлив опит. Така се стигна до въпроса дали тези досиета са Кутията на Пандора. Оказва се, че са” – сподели д-р Персак. И още „Научихме много не само за лошото, но и за смелите хора, които се противопоставиха на системата. Имаме напредък в изследването на съпротивата в Полша и антинацистката съпротива по време на войната. Тези архиви са много важен източник за общественото мнение.” – заключи лекторът.

     Д-р Мария Паласик, ръководител на отдел за научни изследвания в историческите архиви на унгарската държавна сигурност (ABTL), представи доклад на тема: Лустрацията и достъпността на документите на бившите тайни служби в Унгария между 1990-2015 година. „Новият политически елит след 1990 г. забави с 5 години разкриването на историята на миналото ни. Унгарците сметнаха, че след промените това ще им дойде в повече. Не искаха, защото почти всички партии са имали агенти и сътрудници на високи постове. През 1994 бе приет закон за проучване на лица за сътрудничество в тези служби. Създадени бяха лустрационни комисии, които проучват адвокати, съдии, политици, журналисти.” – обобщи д-р Паласик.

    Режисиран ли е преходът – това бе темата на дфн Момчил Методиев. В своите изследвания той стига до извода, че няма данни за това преходът да е режисиран, но чувството за неудовлетвореност в обществото остава, защото е несправедлив. У хората няма усещане за градивност на успеха, нямаше критерий кой успява и кой не. Има видимо успели случайно хора, а липсва обяснение на този процес, което води до конспирации по тази тема. Остава отворен въпросът: Режисиран ли е преходът у нас?

     На конференцията се състоя и премиерата на документалния сборник „ДС – войникът на партията” от поредицата „Из архивите на ДС” – поглед отвън и отвътре. Бяха представени гледните точки на доц. д-р Пламен Дойнов от НБУ и на старши експерта в Комисията Марко Цветков. Доц. Пламен Дойнов разви няколко сюжета по темата: двупосочната връзка между БКП и ДС и кадровия обмен между тях, проникването на ДС в трудовите колективи и предприятията, борбата на ДС с обективните врагове на тоталитарната държава и оформянето й като конспиративна организация, зачеркването на мита, че ДС е само 6-то управление.

   Старши експертът Марко Цветков от отдел „Изследване и публичност на архивите” – в своята презентация, открои мястото на тайните служби на социалистическа България в държавното управление и обслужващата им роля спрямо комунистическата партия, и в частност спрямо нейния управляващ елит.

   Конференцията завърши с дискусия, в която въпроси и мнения изказаха по-голяма част от присъстващите: изследователите Дилян Николчев, Малина Петрова, Йордан Баев, режисьорът Евгени Михайлов, председателят на 38-то народно събрание Йордан Соколов и редица други участници и гости на форума.

   В рамките на конференцията бе представена изложбата Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие – съвместен проект на Комисията с Държавна агенция „Архиви”, чиято идея е да представи промените след смъртта на Сталин и тяхното отражение върху политическия, стопанския, обществения и културния живот в България през указания период, каза в експозето си Марко Цветков.

Изложбата е експонирана в изложбената зала на Дома на Европа и ще остане отворена за посетители в рамките на следващите две седмици.

Отзиви в пресата за конференцията:

Агенция Фокус

Dnevnik.bg

faktor.bg

OFFNews.bg

Дойче веле