Комисията представи документалния сборник „Държавна сигурност и следствието (1944-1991)”

  На 20.02.2017 г. в Нова конферетна зала на СУ „Св. Климент Охридски” се проведе представянето на 35 том от документалната поредица „Из архивите на ДС” – „Държавна сигурност и следствието (1944-1991)”. Домакин на събитието бе доц. Костадин Грозев от ИФ на СУ, който в уводните си думи сподели, че това поредно издание следва правилата на вече утвърдената поредица и нейният бранд е добре познат на хората, които работят с  архивни документи.  

 „През всичките тези години следствието е било онзи инструмент на властта, който е разследвал криминалната обстановка в страната, разследване на престъпления на територията на цялата страна, същевременно организиране на охрана, изолация на задържаните лица по линия на ДС водене на справочна картотека и т.н” -  обобщи доц. Грозев.

  Борис Михайлов – член на Комисията в своето експозе подчерта че: „следствието е била една класическа репресивна структура, като неговата функция преди 1989 г. е  била изцяло обслужваща  апарата на Държавна сигурност.” По нататък г-н Михайлов сподели, че голяма част от аудио визуалния архив на Комисията, който е предаден от НСсЛ, ни дава възможност да проследим по какъв начин са действали органите на  следствието през годините. Това са различни видео материали представляващи разпити и други процесуално следствени действия които се намират в архива на Комисията.

  Красимир Кръстев, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите” и съставител на сборника,  разказа за работата си по събирането на документите. „Когато човек спомене думата „следствие” в Народна република България сигнално съзнанието му го асоциира с някакъв вид репресия. Това обаче не винаги е така, но важи с пълна сила за периода от 9 септември 1944 г. до края на десетилетието и първата половина на 50-те години на ХХ-ти век. Липсата на достатъчно документи от този отрязък от време, който може да се характеризира като: „връх в насилствено изтръгнатите показания и самопризнания” от подследствените, които следва да покрият дадена линия, повдигат редица въпроси. Това е периода, в който се провежда един от най-важните за БКП следствени процеси, а именно този на Трайчо Костов и поредицата от съпътстващи го след това процеси известни като Трайчокостовски процеси.”

    При подредбата на документите в сборника е използван тематично хронологическият подход. Тематично те са обособени в три части, които са разделени на по две подтеми. Първата част включва основните документи, регламентиращи дейността на следствието, които са обособени в два отделни тематични раздела. В първия раздел са включени заповеди, инструкции, решения на Политбюро на ЦК на БКП и разпореждания на Министерския съвет. Във втория са представена щата и структурата. Във втората част от сборника са включени документи, отчитащи оперативната дейност на следствието. В тази част тематичните раздели също са два. В първия са включени доклади за следствената дейност. Във втория се откриват планове, проблеми и предложения за подобряване на работата. Третата част е озаглавена Сътрудничество. Тя включва два тематични раздела: първият от тях се отнася за международните срещи за обмяна на опит, сътрудничество и подписани нормативни актове; във втория са представени документи по взаимодействие с други поделения и отдели на МВР, министерства и ведомства в НРБ.

  Събитието завърши с дискусия по различни теми касаещи следствието. Бе повдигнат и въпросът за връзката между  ДС, следователите, прокуратурата и съда. Проф. Веселин Вучков, министър на вътрешните работи в правителството на Бойко Борисов,  разказа много интересни моменти от  знаковия  процес  по делото на Маргарит Димитров, което завършва със смъртна присъда изпълнена през 1986 г.

  Г-н Минчо Спасов, юрист, в заключение каза че „практическото значение на тази книга е да даде повод и на политиците и на следователите да говорим, че следствието трябва  да излезе от съдебната власт, която трябва да бъде независима".