Комисията по досиетата представи документалния сборник „ДС и малцинствата”

На 8 юни 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски” се състоя премиерата на документалния сборник „ДС и малцинствата” от поредицата „Из архивите на ДС”. Модератор на събитието бе доц. Константин Грозев от ИФ на университета.

Отляво надясно: доц.Константин Грозев, ИФ СУ, Айруш Хаджи, зам.-председател на Комисията и Марко Цветков, старши експерт

Сборникът бе представен от зам.-председателя на Комисията Айруш Хаджи. В уводните си думи г-н Хаджи сподели, че това издание е логическо продължение на темата за малцинствата, по която Комисията работи от няколко години. В предишните томове бе разгледан въпросът за еврейската общност у нас /том №10 „ДС и Еврейската общност в България”/ и темата за Възродителния процес /том №12 „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес” в две части/. Той направи един общ анализ на социалния и политически живот на различните групи от малцинствата у нас, пречупен през призмата на политическите събития от този период.

  Марко Цветков, старши експерт в отдел ИПА, сподели че: „Включените в настоящото издание документи разкриват различните мерки за „приобщаване“, „адаптиране“, „модернизиране“, „преодоляване на етническите различия“ на различните малцинства и ролята на ДС за прилагането на партийната политика спрямо тях.”

След 9 септември 1944 г. БКП залага на политиката чрез отстъпки към малцинствата да ги спечели на своя страна, опирайки се на партийно-пропагандната риторика, че те са естествени съюзници на властта и трябва да се подпомогне тяхното издигане в обществото. През 1946 г. към Секретариата на ЦК на БКП е създадена Малцинствена комисия, чиято основна задача е да следи и подпомага работата на малцинствените организации в рамките на решенията и директивите на ЦК.

Това е времето, когато на отделните етнически групи е позволено създаването на свои културни и просветни организации, което разбира се става с намесата и под контрола на органите на Държавна сигурност. На тези малцинствени организации е позволено да издават свои печатни издания – това са вестниците „Романоеси“ на представителите на циганското малцинство, в-к „Ереван“ на арменското малцинство,  в-к „Елевтерия“ на гръцките емигранти. Дори кримските татари имат свое печатно издание – в. „Емел“. С помощта и под контрола на ДС са създадени организации, печатни издания, театрални групи и музикални ансамбли, от средите на чиито членове започва набирането на агентура.

След Априлския пленум през 1956 г. БКП прави остър завой в политиката си към малцинствата в НРБ. Затворени са самостоятелните цигански и турски училища, циганите, водещи чергарски живот, са принудени да се заселят постоянно, а отказът да го направят се криминализира.

  По нататък в изказването си г-н Цветков направи анализ на работата на Държавна сигурност и нейното агентурно-оперативно обезпечаване на различните групи сред малцинствата у нас – арменци, гръцки политемигранти, цигани, власи, албанци, кримски татари и каракачани.

Документите, публикувани в сборника „ДС и малцинствата“ свидетелстват за една противоречива и непоследователна по своя характер партийно-държавна политика спрямо малцинствата. Доколко тя е била успешна и оправдана е тема на редица изследвания в българската историография. Съставителите на сборника се надяват с включените в настоящото издание материали да разширят обхвата на документалната база, свързана с тази проблематика.