www.comdos.bg
Начало Контакти
Bg En

Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия for disclosing the documents and announcing affiliation of Bulgarian citizens to the State Security and intelligence services of the Bulgarian National Army

Комисията извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 15, т. 26, т. 29 от Министерство на отбраната;  Комисията излезе с Решение № 2-2464 от 12.05.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;  Комисията излезе с Решение № 2-2462 от 08.05.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;  
  • > Нормативна основа
    • > Закони   |  
    • > Правилник   |  
    • > Вътрешни правила   |  
    • > Стратегически цели   |  
    • > Резолюция   |  
    • > Бюджет   |  
    • > Проектобюджет и средносрочна бюджетна прогноза в програмен формат   |  
      |  
  • > Структура и състав на Комисията   |  
  • > Доклади пред Народното събрание   |  
  • > Имате право   |  
  • > Защита на личните данни   |  
  • > Сигнали по ЗЗЛПСПОИН   |  
  • > Обслужване на граждани
    • > Приемна   |  
    • > Заявления   |  
    • > Читалня   |  
    • > Вътрешни правила   |  
      |  
  • > Проверени институции
    • > установена принадлежност   |  
    • > неустановена принадлежност   |  
      |  
  • > Описи и архивни документи
    • > Документи от МВР   |  
    • > Документи от ОД на МВР   |  
    • > Документи от НРС   |  
    • > Документи от Служба Военна информация   |  
    • > Документи от НСлС   |  
    • > Документи от НСО   |  
    • > Документи от Служба Сигурност-ВП и ВКР   |  
    • > Документи, предадени в Централизирания архив от граждани   |  
    • > Инструкция за оперативния отчет на ДС №I-20/20.01.78   |  
      |  
  • > Съдебни решения   |  
  • > Достъп до информация   |  
  • > Публични изяви   |  
  • > Документите проговарят   |  
  • > Нашите издания   |  
  • > Международно сътрудничество   |  
  • > Медиите за нас   |  
  • > Социологически барометър
    • > EXACTA 2017   |  
    • > НЦИОМ 2012 г.   |  
    • > НЦИОМ 2011 г.   |  
    • > НЦИОМ 2010 г.   |  
    • > НЦИОМ 2009 г.   |  
    • > НЦИОМ 2008 г.   |  
      |  
  • > Плащания в СЕБРА
    • > Плащания за 2024 г.   |  
    • > Плащания за 2023 г.   |  
    • > Плащания за 2022 г   |  
      |  
  • > Финансови отчети
    • > Отчети 2024   |  
    • > отчети 2023   |  
    • > Отчети 2022   |  
    • > Отчети 2021   |  
      |  
  • > Профил на купувача
    • > Процедури по ЗОП   |  
    • > Събиране на оферти с обява или покана   |  
    • > Съобщения по чл.20 ал.4 от ЗОП   |  
      |  
  • > Конкурси и съобщения   |  

Комисията извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 15, т. 26, т. 29 от Министерство на отбраната;

Комисията излезе с Решение № 2-2464 от 12.05.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;

Комисията излезе с Решение № 2-2462 от 08.05.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;

Медиите за нас

Съобщете ни, ако имате проблем с тази страница.

 

 

В АРХИВА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА ИМА 1 511 617 ДЕЛА И 2 595 422 „КАРТОНЧЕТА“;

Мариана ДАРАКЧИЕВА, секретар на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия:

В АРХИВА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА

ИМА 1 511 617 ДЕЛА И 2 595 422 „КАРТОНЧЕТА“

За размера на агентурната мрежа на ДС може да съдим по документите в Централизирания архив, но проверяваме само публичните личности

-   Колко са проверени за принадлежност към ДС и БНА и колко са свързани с тях?

-   За 12 години от създаваното на комисията до октомври 2018 г. са проверени 310 000 български граждани. С установена принадлежност са 16 463, а обявените са 13 249. Не подлежат на публикуване данните за починали и за лица, давали информация до навършване на 18 г.

- При средно проверявани 26 000 души годишно, след колко години приблизително ще стане ясно какъв е обхватът на агентите на ДС у нас?

- За размера на агентурната мрежа на ДС по време на тоталитарния режим може само да съдим по документите в Централизирания архив, защото законът повелява само част от тези лица, които заемат публични длъжности или са публични личности, да бъдат проверени и обявени.

-  Проучване през април на агенция „Екзакта“ показа, че над 60% от българите са убедени, че хората на ръководни длъжности задължително трябва да се проверяват за съпричастност към ДС. Какво значение има това 29 г. по-късно след началото на прехода?

- Комисията не се произнася по морални казуси и не борави с морални категории. Ние даваме възможност на обществото само да отсъди и направи анализ на хората, които заемат тези постове.

-  Ако за 60% от хората е важно дали ги управляват свързани с ДС лица, как да си обясним, че във „всеки парламент има по една парламентарна група депутати от ДС“ (по думите на журналиста Христо Христов), че сегашният вицепремиер и министър на отбраната Каракачанов отдавна е известен като агент на ДС, а „осветеността“ на практика няма никакво значение за университетски преподаватели, журналисти, банкери, свещеници, кредитни милионери и др. Кому е нужна тази информираност?

-Това можем да си обясним с факта, че репресивният апарат на ДС е действал с голям замах и не е имало област в общественият ни живот, където пипалата на ДС не са пуснали дълбоки корени. Корени, които и до днес не могат да бъдат прекъснати. Историята трябва да бъде прочетена и осмислена и информираността винаги е нужна.

- Ако приемем, че разкриването на зависимостите (принадлежността към ДС) е първата стъпка, то втората е лустрацията. В Германия лустрацията продължава до 2019 г. Има ли шанс въобще да се случи лустрация у нас, за да бъде освободена страната ни от олигархични, картелни, монополни и други зависимости?

- Да, първата стъпка у нас е направена с приемането на закона през 2006 г. и създаването на комисията през 2007 г. Но от тук нататък управляващите трябва да проявят воля за създаването на лустрационен закон, както например е в Германия и в други страни от бившия социалистически лагер.

- През април България беше домакин на международна конференция за документите на комунистическите тайни служби. Къде най-добре се справят с тяхното осмисляне и защо?

- Разбира се, институцията с най-голям опит е Федералният комисариат за архивите на ЩАЗИ. С много добри резултати са Полша, Унгария и Румъния. Техните институти се занимават с обществено образование и засилена изследователска дейност на периода 1939-1989, както и представяне на тези резултати под формата на публикации, изложби, семинари. Те обръщат особено внимание на работата сред младите хора с въвеждането на нови образователни програми по история сред учениците и студентите.

-  Къде сме ние?

- Комисията също развива завидна изследователска и издателска дейност - документалната ни поредица от сборници „Из архивите на ДС“ вече наброява 50 тома, някои от които са в две и три части.

- Тази година за пръв път на 23 октомври Комисията по досиетата обяви ден на Отворените врати в Централизирания архив в Банкя. Защо?

- В другите държави от Европейската мрежа това е практика. Нашата идея бе да дойдат, да видят хората, че тези документи съществуват наистина. Така наречените „картончета“, с които се спекулира толкова много, са реалност и са подредени в картотеките. Хората можаха да видят не само как се съхраняват документите, но и начина, по който те се реставрират и дигитализират. В Централизирания архив се съхраняват приблизително 1 511 617 архивни дела, представете си приблизително 14,5 километра наредени архивни папки, също така 2 595 422 броя карти и картони. Има още и документи на електронен носител CD-253 бр., филмирани документи -14 364 броя, филмови материали на 35-милимитрова лента с учебна цел- 3778 бр., видео касети 402 бр. За целия ден преминаха близо 300 души. Това, което ни радва, е  засиленият интерес от младите хора - ученици и студенти, заедно с техните преподаватели.

- Едно от последните издания (в три части) на комисията е сборникът „ДС  и вероизповеданията”. Кое е общото между трите части и какви са изводите?

- Държавна сигурност и вероизповеданията е тема, около която винаги ще има дискусия в общественото пространство и която ще провокира изследователите да търсят нови, неизвестни досега факти. Поради големия брой налични документи темата бе разделена на три части: Българска православна църква, мюсюлманско вероизповедание, католическа църка, протестанти и секти в България през периода 1944-1991 г.

Въпреки всички действия на държавната власт в налагането на атеизма е било невъзможно религията да бъде изкоренена от съзнанието на част от населението. Само след няколко години от създаването на новата власт в документите на ДС не се говори вече за вражеската и антинародна дейност, а се споменава, че „стратегическата линия в провежданата подривна дейност на основата на религията е превръщане на вярващите от потенциална идейна в реална политическа опозиция”. С прокарването на тази линия се цели да се тласнат църквите, духовенството и активно вярващите в организирана политическа опозиция на социалистическия строи. Методите на работа на ДС по линия на различните вероизповедания в България са еднотипни. Използвайки  компромати, събиране на различни компрометиращи материали за лидерите на различните общности ДС се е стремяла да ги използва за свои цели. Важното е да отбележим, че духовенството е давало голям отпор и много трудно се е съгласявало да сътрудничи, не са малко и тези, които са били принудени по някакъв начин да сътрудничат, а след това са се разконспирирали  умишлено пред енориашите. Не бива да забравяме гоненията и съдебните процеси срещу католиците, протестантите и представителите на другите вероизповедания, които се завършвали в не редки случаи със смъртни присъди.

Blinking bulb
Списък
Проверени лица

Решения

>> Решение № 2-2464 от 12.05.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2462 от 08.05.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2461 от 14.04.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2460 от 07.04.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2458 от 31.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2457 от 24.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2456 от 17.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2454 от 10.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

Архив Решения
 
  • > Карта на сайта   |  
  • > Нормативна основа   |  
  • > Структура и състав на Комисията   |  
  • > Доклади пред Народното събрание   |  
  • > Обслужване на граждани   |  
  • > Проверени институции   |  
  • > Описи и архивни документи   |  
  • > Публични изяви   |  
  • > Нашите издания   |  
  • > Международно сътрудничество   |  
  • > Социологически барометър   |  
  • > Плащания в СЕБРА   |  
  • > Профил на купувача   |  
  • > Връзки   |  
  • > Историческа справка   |  
  • > Речник   |  
  • > Политика и декларация за достъпност   |  
37269868
301
7934
© 2010 COMDOS