Евтим Костадинов: По-голяма отговорност носят щатните служители, а не доносниците

 www.mediapool.bg

Има пряка зависимост между ДС и икономическите структури и групировки на прехода. Ясни взаимовръзки се виждат и по отношение на т.нар. кредитни милионери, казва председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Той не приема тезата за "добрите" служители на бившата ДС и лошите доносници и е на мнение, че бившите служби са работили основно за осигуряването на ръководната роля на партията, а не в интересите на държавата.

Евтим Костадинов вижда бъдещето на ръководената от него комисия като Институт за национална памет и се противопоставя на исканията събраните архиви да бъдат предадени на държавните архиви , тъй като това създава нова възможност за въздействие върху тях.

- Получихте ли вече всички архивни документи на военното и цивилното разузнаване, които дълги години отказваха да изпълнят закона за досиетата и да ви ги предадат? 

- Все още не, но вече е създадена необходимата организация за предаването на документите. Това не може да стане с едно действие. Документите в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната са повече от 2/3 от това, което вече са предали. Поне това са нашите очаквания, създали сме план за приемането и предаването, определени са хората, които ще работят по него и вече започна самият процес.

По друг начин стои въпросът по отношение на Националната разузнавателна служба (НРС) - там сме вече на финала. Остават определени архивни единици и най-късно в началото на есента ще приключи предаването на документите.

- Двете служби предадоха ли вече имената на ръководителите им, които подлежат на проверка съгласно закона?

- По този въпрос все още са в ход съответните преговори и уточнения. Все още не са дали списъци за проверката по чл. 3 на закона (бел.ред. списъци за проверка с имената на директорите, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в тях).

- Докъде стигнахте с проверките на т.нар. кредитни милионери?

- Проверката не е завършила и няма да приключи скоро. Това е най-трудоемката и ангажираща проверка. Необходимо е да се събира изключително много информация допълнително от Агенцията по вписванията, от съответните банки и други.

Много от сроковете за съхраняване на архивните документи вече са изтекли и това създава големи проблеми на комисията по установяването на лицата, които са взимали тези управленски решения за тегленето и усвояването на средствата.

В крайна сметка обаче вече има много решения и ще продължим да работим.

- Какъв е вашият анализ на тези проверки? Потвърждавате ли тезата, че ДС е дала предимство в забогатяването. Виждате ли пряка зависимост между досиетата и групировките и икономическите структури на прехода?

- С една дума – да.

- Бихте ли посочили взаимовръзките?

- Винаги съм призовавал изследванията да се правят много по-задълбочено. Има много имена, които в публичното пространство не са известни и не говорят нищо, но когато започне да се разплита веригата, се установява, че много от тях са в много тясна зависимост с определени други публични лица.

Така в крайна степен се стига до зависимостта, че не случайно са отпуснати тези кредити на дадена фирма. Има много случаи в моята практика, в която се налагат данните и се стига до извода за такава определена зависимост. Друг е въпросът е до каква степен тези случаи са публично известни.

- Какъв тип са тези свързващи лица - щатни служители...

- Има и щатни служители, има и така да се каже техни поставени агенти, сътрудници, които по един или друг начин са взаимосвързани. Има много поставени хора в управителните и контролните органи на дадени банки, после на други места и т.н.

Трябва да се отдели много време, за добра изследователска дейност и добър анализ, който да информира обществото. Това е въпрос на желание и на изследователи.

- Къде виждате аналогиите между тогавашните банки и КТБ?

- Като наложиш схемата, виждаш, че няма нищо ново. През 1996 година бяха обявени във фалит банки, имаше и фалити на т.нар. финансови пирамиди, които набираха средства с много висок лихвен процент.

Ако всички тези неща бяха наложени от съответните институции или органи, можеше да се стигне до извода, че КТБ върви по същия път.

- Анализирайки толкова много документи, какво ви е мнението по въпроса доносниците или щатните служители на бившите служби са засегнали и навредили на повече човешки животи?

- Аз бих казал, че този, който поставя задачата, винаги е водещ. Другите са я изпълнявали по един или друг начин добросъвестно или не. Но този, който е поставял задачите, според мен, той е водещ и бих казал, че по-голямата отговорност трябва да легне върху техните плещи.

- Някои бивши кадрови служители налагат в общественото пространство разграничение между доносници и кадрови служители, работили по думите им за Родината.

- Това е опит да се обезличат целите на закона и политическата воля зад него. Да се сподели, че не е работено в посока за осигуряването на една политическа партия до 1989 година, а за страната като цяло.

Във всички документи и инструкции е водещо осигуряването на водещата роля на партията. Именно тук възниква големият спор. Има едни определени служители, които по един или друг начин, са изпълнявали задачите като цяло в интерес на страната.

В моята осемгодишна практика, откакто се занимавам в тази област, може би един или два случая, в които ми е направило силно впечатление тяхната дейност и анализаторска преценка. Тази добра тяхна оценка е била предоставена на съответното ръководство, но не е била взета под внимание.

- Само един или два случая!

- Да, в които те са допринесли със своята работа за държавата, като цяло.

- Много от противниците на закона и комисията изваждат тезата "агентите на ДС вече са ясни и какво от това". Как бихте я коментирали?

- Всеки, който пожелае, може лично да дойде, да се докосне до архивните документи и сам да ги прочете, ако не желае повече да бъде обработван от който и да е. Митът е разбит. Тези документи са общодостъпни. Документите за лицата, извършващи публични дейности, са общодостъпни и всеки може да дойде да ги прочете.

Всеки може сам да направи своя извод, а не да си създава мнение от думите на различни експерти – добронамерени или защитаващи определени тези.

Силата на закона е, че ако някой е решил да става публична личност, трябва да е наясно, че обществото ще е максимално информирано за него.

- Какви проверки предстоят на комисията и имате ли достатъчен ресурс да се захванете с кандидатите за местните избори?

- Да, продължаваме да изпълняваме закона. Работим по списъка на кредитните милионери, по лицата, участвали в приватизацията на държавни и общински предприятия. Създали сме съответната организация и за местните избори. В очакване сме дали политическите партии ще пожелаят да направят предварителна проверка на кандидатите си за общински съветници и кметове. Имаме практиката и необходимата техника и мисля, че ще се справим.

- Как виждате бъдещето на комисията и архивите на бившата служба?

- Споделих пред Народното събрание, че комисията работи активно и си е поставила задача до края на втория й мандат да прибере всички архивни единици от съответните ведомства, както е определено по закон, да изпълни задължителната проверка по чл. 3 и да докладва пред депутатите в края на мандата, че сме създали възможността, условията и материалната база за създаването на Институт за национална памет.

Засега виждам противоречиви мнения сред дадени политици. Решението е въпрос на политическа воля.

Нашата задача е да изпълним закона. Считам обаче, че бъдещето на комисията и този архив е създаването на Институт за национална памет, а не както някои хранят надежди – документите да бъдат предоставени на държавния архивен фонд. Това би означавало една нова възможност за въздействие върху архива.