НЦИОМ 2012 г.

Резюме

1. 23 години след началото на демократичните промени, в началото на 2012 г., 48% от българите са на мнение, че бившата ДС е била репресивен апарат. Пет пъти по-малко са намиращите подобно определение за неприложимо към бившата ДС. Хората на възраст между 40 и 60 г., както и високообразованите жители на градовете, по-често от останалите определят бившата ДС като репресивен апарат. 3/4 от интересуващите се трайно от темата за досиетата гледат на ДС като на репресивен апарат. ДС не е репресивна структура според възрастните българи, както и според привържениците на БСП и на Атака.

2. През последните четири години постоянно расте делът на българите, според които информацията за агентурното минало на всички публични лица трябва да бъде огласявана (от 44% през март, 2008 г. на 57% през февруари, 2012 г.). Така мислят хората на възраст между 40 и 60 години, висшистите, трудово активните българи, представителите на интелигенцията, жителите на столицата, хората с доходи около и над средните, центристки и дясно ориентираните.

Противниците на огласяването на информация за принадлежност към структурите на бившата ДС и разузнавателните служби на БНА в момента възлизат на 16%. Сред нежелаещите да бъде огласена информация преобладават възрастни респонденти – над 60 години и самоопределилите се като леви симпатизанти.

3. Данните на НЦИОМ от последните четири години показват, че интересът към работата на Комисията е трайно висок сред хората на възраст между 40 и 60 г., сред живеещите в столицата и в големите градове, сред високообразованите и заможните, както и сред симпатизантите на ГЕРБ, на Атака и на СК. Расте интереса на младите хора към дейността на Комисията по досиетата. През февруари 2009г. младите под 30 г., които са се интересували от работата на Комисията са били 9%, а сега - три години по-късно, те вече са 29%.

4. Оценките за работата на Комисията по досиетата през изминалите години са по-скоро позитивни. Според една четвърт от българите, с работата си Комисията по досиетата е повишила обществения интерес по темата. Така, от създаването на Комисията, с 10% нараства делът на българите, според които тя съумява да привлича обществения интерес към темата. През 2008 г. хората, които твърдяха, че Комисията не съумява да привлича обществен интерес, бяха два пъти повече от онези, които констатираха повишен обществен интерес по темата. Сега ситуацията е променена-дяловете на даващите положителни и отрицателни оценки вече са изравнени. Около две трети от трайно интересуващите се от работата на Комисията посочват, че тя е успяла да засили обществения интерес към работата си. Негативни оценки регистрираме предимно сред хората на възраст между 50 и 59 години.

Преобладаващата част от даващите оценки за работата на Комисията са високообразовани, столичани, трудовоактивни и заможни българи.

5. Според 53% от българите оповестените резултати от проверките на Комисията по досиетата често впоследствие биват употребявани като политически аргументи. У нас се прави разлика между огласяните решения на Комисията по досиетата, които стриктно следват буквата на закона, и последващите медийни и политически интерпретации.

Данните на Комисията по досиетата се използват за разчистване на политически сметки. Това твърдят близо 80% от хората, които имат траен интерес към темата за досиетата.

6. Според една трета от българите медиите са склонни да поставят в нееднозначен контекст информацията огласяна чрез решенията на Комисията по досиетата. В същото време е видно, че все повече хора познават крайния продукт на Комисията по досиетата. Поради това се формира представа, че работата на Комисията по досиетата страда от субективни и дори произволни тълкувания.

Тезата, че медиите отразяват обективно темата за досиетата се споделя от една пета от българите - предимно жители на малките населени места.

Запитани откъде научават за работата на Комисията по досиетата, 51% от българите посочват телевизиите. За последните години обаче регистрираме ръст на интереса към интернет страницата на Комисията, както и към специализираните информационни сайтове в Интернет. Това е индикация за потребност от автентична информация.

Тази потребност е видна и от преценката на 52% от интервюираните в настоящото изследване, че е важно създаването на централизиран архив на документите на бившите тайни служби. За последните три години с 10% нарастват българите, за които създаването на този централизиран архив е нещо важно (от 42% през февруари 2009 година на 52% през февруари 2012). Този резултат е и оценка за усилията на Комисията. Едва според 9% изграждането на архив е нещо маловажно.

7. Още в началото на управлението на ГЕРБ през 2009 година, регистрираме намаляване на страховете от умишлено препятстване на работата на Комисията. През 2008 година 12% от българите твърдяха, че кабинетът съзнателно пречи на работата на Комисията. През последните две години едва между 3% и 5% допускат, че властта съзнателно пречи на работата на комисията. Това не означава, че според общественото мнение комисията работи в условия на комфорт. В масовото съзнание продължават да битуват устойчиви образи на лица и институции, които препятстват работата й. На първо място това са хората с досиета, чийто натиск за промяна на закона не отслабва през годините. Сред трайно заподозрените, че „минират” работата на закона запазено място имат и политиците, които публично коментират темата за досиетата.

8. „За” промени в сега действащия закон за досиетата се обявяват около една трета от българите във настоящото изследване на НЦИОМ, като 25% искат да се разшири обхвата на проверяваните лица, а едва 6% - да се стесни. За разширяване на кръга на проверяваните лица се обявяват главно хора с висше образование, респонденти на възраст между 50 и 59 години, както и млади хора. За по-възрастните, които споделят подобно мнение, е важно тази страница от историята да не се затваря непрочетена. Може да се очаква, че от степента на отвореност и достъпност на подобна информация ще зависи и интересът на младите хора към темата за досиетата в бъдеще.